Психологични причини за безплодието

Публикувано от admin на


Във всички култури стерилитетът е значим проблем от лично и социално естество. В миналото, когато медицината не е била способна да даде отговор за причините, отговорността се е поемала от жената поради патриархалните традиции и представи за мъжа като силната фигура в семейството. Според символиката, функцията на мъжкото начало е оплодителна, а на женското – майчинска, даваща живот, за да го отгледа с грижа. За разлика от миналото, днес раждането на дете не се възприема като дълг към обществото, нуждаещо се от поданици, за да си осигури прехраната или да води многочислени войни. Но майчинството си остава най-важната реализация на жената, макар тя да има и други смисли в живота си – професия, партньорски отношения, развитие на  личния си потенциал. Разликата с миналото е в степенуването на приоритетите и възможността за свободен избор – кога и на колко деца да стане майка. Развитието на медицината направи възможно много семейства, които преди не биха могли да имат дете, днес да получат шанс за това. Тъй като в процеса на зачатие участва двойката, невъзможността да създаде дете се отразява емоционално и на двамата партньори. Психиката на жената, която не може да забременее, е много ранима. Често пъти се появяват: чувство на депресия, изолация, чувство за вина, страх от загуба на любовта на партньора, усещане за непълнота и криза на женската идентичност. Много жени, обърнали се към психотерапевтична помощ споделят, че се чувстват отчаяни.

Съвременната медицина приема пряката зависимост между психологичното състояние и медицинските проблеми, свързани със стерилитета. Според психосоматичната идея човешкият организъм е едно телесно и психично цяло, а емоционалните преживявания влияят на системите, свързани със забременяването. От своя страна, безплодието по чисто медицински причини също води до хроничен стрес. Понякога лекарите казват: „Вие сте напълно здрава, просто трябва да се успокоите и ще имате дете.” А спокойствието е свързано с вътрешна мъдрост, по-мощна от всички рационални доводи, но за да я постигнем, се налага да минем през дълбока промяна. Говорейки за психологичните фактори, свързани с безплодието, необходимо е да се изясни нещо, което не винаги се разбира. Поради това, че психичният живот не е така видим, както физическото тяло със своите органи и системи, много често хората отричат хипотезата, че невъзможността за забременяване е свързана с емоционални причини. Та нали те толкова копнеят да имат дете, възможно ли е психиката да живее откъсната от искрените им желания? А истината е, че ние имаме както съзнаван, така и несъзнаван живот. Вътрешният ни свят е нещо различно от нашите убеждения, вярвания, действия. За да се осъзнаят, емоциите минават през сложния мозък, но винаги има неща, които са трудни за разбиране, които не сме готови да приемем. Самата психика е устроена да ни предпазва от тях… докато в живота дойде онзи важен миг, в който тялото и емоциите ни се променят. Бременността е такъв уникален момент.

Кои са психологичните фактори, свързани с безплодието при жената?

Един от тях е страхът от цялостна промяна. Бременността е период, който изважда на преден план всички страни – както потенциали за развитие и израстване, така и скрити досега страхове, вътрешни конфликти. Възникването на нов живот променя много неща в представата ни за самите нас. За да заченем дете е необходимо да преминем през цялостна трансформация, да разширим много изградени навици и нагласи, да се отворим за промяната, която ще настъпи в живота и взаимоотношенията ни. Онези, които още не са „пораснали“ и нямат изградена представа за себе си и собствените си желания, могат да не са готови за тази стъпка. Но това ги изправя пред възможността да се развият личностно, да бъдат осъзнати, да промнят живота си.

Страх от влизането в нова роля. Майчинството е ключов момент от живота на жената, свързан с нова идентичност, с психологическа зрялост, различни от досегашните взаимоотношения с родители и партньори. Поемането по този път е свързано с поставяне на нови изисквания, нови приоритети и лични граници. Бебето иска пълно отдаване и някои жени се опасяват, че няма да се справят или че то ще ограничи личната им свобода.

Несигурност в партньора. Детето е плод на уникален  творчески акт, знак за любов. Ако жената има вътрешни съмнения в избора си на партньор, това може да е неосъзната причина за проблеми при забременяването. Този вътрешен конфликт често е свързан с разминаване между очакванията към партньора и реалността, или със страх от трайно семейно обвързване, а детето променя много партньорските взаимоотношеня. Много хора свързват брачния живот с окови и зависимост.

Преживяно в миналото насилие или трудни взаимоотношения, особено с майката, могат да доведат до психологична съпротива, ако женското развитие е било съпътствано от различни травматични преживявания, включително хранителни разстройства. Моделите в родителското семейство също оказват влияние върху готовността за майчинство. Това може да се прояви, ако жената е отгледана от майка, която е жертва и поради това тя се страхува да не повтори съдбата и.

Стремежът към успех и свързаният с него страх от провал може да попречи на жените, които винаги са контролирали, планирали и реализирали целите си. За да забременеем е необходимо да осъзнаем емоциите и да усетим тялото си, да не подхождаме към майчинството като към поредната амбициозна задача, която  трябва да се изпълни като житейско задължение. Ние често сме съсредоточени в разума, който ни помага да придобиваме знания и да решаваме проблеми. Възстановяването на връзката с тялото е важна за бременността. Важно е да се подчертае, че независимо от тези възможни психологически причини за проблемно забременяване, задължително трябва да се осъществи и консултация с гинеколог, за да се изключи наличието на медицински проблеми, които изискват гинекологично лечение. Наличието на медицински проблем не изключва психологичен, между двете е възможна двупосочна зависимост. Оптималният вариант е гинекологичното лечение и психологичната подкрепа да вървят паралелно.